Светът логично и бързо влиза в период на все повече активни войни. Само в последните дни САЩ започнаха да бомбандират в Йемен. Афганистан и Пакистан започнаха да се бомбандират взаимно. На Корейския полуостров си обещаха войни. Предстои пренареждане. Хегемонът отвъд океана агонизира. Големият безлик капитал на губещия стар континент, както виждаме, вероятно ще поиска своята европейска армия. Ако не за война по света, то да защити себе си от обикновените европейски граждани. Държавността прави възможно елитите да канализират естествената реакция срещу себе си чрез национализма и да я обърнат в защита на властта от бежанците, съседите или някакво абстрактно световно зло. И така, няколко десетилетия войни, създават в настоящето условия за възхода на поредните диктатури, които този път има опасност да прераснат в наднационални. Изминалите 70 години показаха, че в историята има неизменни неща – противопоставяне, война, власт... Но в историята освен повторения има и изменения – например, еволюцията на властта. Това ли е естественото развитие на света, както някои се опитват да ни убедят? Може ли властта окончателно да стане безвъпросна? Ставаме свидетели на войни с все по-малко оправдания. Абсурдността на прокламираните като цивилизационни принципи, става все по-видима. Все по-трудно е да се измислят врагове. Насилието вече е наднационално. Революциите – също. Държавниците говорят за мир, но техният мир носи нови войни. Днешните конфликти – в Украйна, в Израел, в Корея, в Близкия и Средния изток, са все плодове на неспазени мирни споразумения. Колко струва техния мир, щом от деня на подписването му те се готвят за нова война? „Основата на всяко едно правителство са кражбата, лъжата и насилието“. То е „извор на страданията на народите“, „затвор и съзаклятие срещу свободата на човечеството“. Така говори един познат нам сънародник с неподвластна и все така актуална критичност: „тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, грабят от народа гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия“. „Богат е – казва – па го не пита колко души изгорил живи, сиромаси колко той е ограбил и пред олтара Бога измамил“. Депутатите са „сган избрана, рояк скотове и сюртуци, в реси и слепци с очи“. „Патриот е, душа дава за наука за свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа“. „Законът е напечатан за робовете“. Той покровителства „онзи клас паразити, който може да прекарва своя празен и вредителен живот“, „станал душа и тяло с тираните“. „Само разумният и братски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само този съюз е в състояние да въдвори истинска свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики, и дордето те, из сляпо низкопоклонничество към божиите помазаници гледат един на други като на врагове, дотогава не ще има щастие на земята, не ще има бял ден за човека“. Годишнината от рождението на Ботев е повода да цитираме тук думи от негови публицистика, поезия и кореспонденция. Но не към прочити, анализи, символи и полемики апелираме. За да отекнат думите му в нас, е нужно самите ние да се вълнуваме и да сме критични преди всичко друго като човеци и граждани на света.
„Ако би попитали гладните мене, то моята рецепта е въстание против днешния обществен строй“. Трудно е това хапче за преглъщане, но още по-трудно е въстанието да бъде превърнато в революция и доведено до успешен край. За това можете да прочетете в наскоро публикуваната на нашия сайт статия за най-значимия опит на анархистите за революция - а именно по време на гражданската война в Испания. Повече по темата ще намерите в поредицата „Уроците от революцията в Испания“ на вестник „Свободна мисъл“.

За да погледнете отново света през очите на анархизма, следете ни в Mastodon и Peertube, или в корпоративните социални мрежи, изброени в страницата Контакти на нашия уебсайт: anarchy.bg